Това ръководство е за MuseScore версия 0.9.4 и нагоре. За да помогнете с подобряването или с превод на ръководството, пишете във MuseScore documentation forum и кандидатствайте за участие в ръководството.
В тази глава ще намерите помощ относно инсталацията и стартиране на MuseScore за първи път. Тук също ще видите как да създадете нова партитура.
MuseScore работи на различни операционни системи, включително Windows, Mac OS, и Linux.
Можете да намерите инсталатор за Windows от Изтегляне в сайта на MuseScore. Цъкнете връзката, за да започне тегленето. Вашият интернет браузър ще потвърди, че искате да изтеглите файла. Цъкнете "Save File" (Запиши).
Като свърши тегленето, цъкнете два пъти на файла, за да започне инсталацията. Windows може да покаже съобщение за сигурност и да иска потвърждение за изпълняване на файла. Цъкнете "Run" (Изпълни), за да продължите.
Инсталаторът препоръчва да затворите стартирани програми, преди да продължите. След като го направите, цъкнете "Next", за да продължите.
Инсталационният помощник показва лицензионното споразумение, което може да прегледате. Цъкнете "I Agree" (Съгласен съм), за да продължите.
След това потвърдете местоположението, където MuseScore ще се инсталира. Ако инсталирате по-нова версия на MuseScore, но искате да запазите старата, ще трябва да промените адреса на папката. В противен случай цъкнете "Next", за да продължите.
Следва потвърждение за името на папката, която ще се появи в списъка с програми в Старт менюто. Цъкнете "Install" (Инсталиране), за да продължите.
Изчакайте няколко минути докато завърши инсталацията и бъдат приложени необходимите настройки. Като свърши, цъкнете "Finish", за да затворите инсталатора. По желание, може да изтриете инсталационния файл, който свалихте.
За да стартирате MuseScore цъкнете Start → All Programs → MuseScore → MuseScore.
След няколко секунди MuseScore ще отвори демо партитурата. Може спокойно да експериментирате с демото, за да усетите програмата. След това може да създадете собствена партитура.
Можете да инсталирате MuseScore безшумно чрез следната команда
MuseScore-1.0.exe /S /D=C:\Program Files\MuseScore
Можете да деинсталирате чрез
cd C:\Program Files\MuseScore
Uninstall.exe /S
Ще намерите dmg файл за Mac на страница Изтегляне от уеб сайта на MuseScore. Цъкнете връзката, за да започне тегленето. След приключване на изтеглянето, dmg файлът автоматично се монтира на работния плот като "MuseScore-0.9.6" и инсталатора се зарежда.
Влачете иконата на MuseScore и я пуснете върху иконата на папка Applications. Ако не сте администратор, Mac OS X ще поиска парола: цъкнете "Authenticate" и въведете паролата, за да позволите на Mac OS X да копира MuseScore в папка Applications.
Можете да стартирате MuseScore от Applications или SpotLight.
Просто изтрийте MuseScore от папката Applications.
Вижте на страница Изтегляне за инструкции относно MuseScore на Linux. Осигурени са пакети за Debian, Ubuntu, Fedora и PCLinuxOS. За други дистрибуции ще трябва да компилирате програмата от кода. За специфични за Fedora инструкции виж по-долу.
su rpm --import http://prereleases.musescore.org/linux/Fedora/RPM-GPG-KEY-Seve
su yum localinstall musescore-0.9.4-1.fc10.i386.rpm
su yum localinstall musescore-0.9.4-1.fc10.x86_64.rpm
Ако имате проблеми със звука, вижте Fedora 11 and sound.
Глава "Начало" по-горе упътваше за инсталацията и процеса на създаване на нова партитура. Глава "Основи" дава поглед върху MuseScore и описва основните методи за взаимодействие с партитурата.
Нотите се въвеждат в режим Note entry mode. Първо изберете нота или пауза за начална позиция. При въвеждане винаги се заместват съществуващи ноти или паузи. Ако искате да вмъкнете раздел, първо създайте нужния брой тактове на подходящото място, преди да добавите ноти.
Като влезете в Note entry mode трябва да изберете времетраене на нотата, която ще въвеждате, като изберете стойност от нотната палитра или със съответната клавишна комбинация.
Клавишните комбинации за избор на времетраене са:
Ноти се въвеждат с клавиши: C D E F G A B C
0 (нула) поставя пауза: например C D 0 E. Забележете, че избраното времетраене за нотите (четвъртина в случая), определя и това на паузите (четвъртина пауза)
Имайте предвид, че във версия 0.9.6 и по-старите, Интервал създава пауза. В новите версии на MuseScore Интервал започва възпроизвеждане.
При въвеждане MuseScore автоматично придвижва напред. Ако искате да добавите нота към последно въведената, направете го, като държите Shift и пишете нота: C D Shift+F Shift+A E F
За да създадете акорди с ноти с различно времетраене виж Гласове.
Ако искате да добавите точкувана нота, натиснете .. Например 5 . C 4 D E F G A
За повишаване или понижаване на последно въведената нота с една октава, използвайте следните клавишни комбинации:
Други команди за редактиране:
Можете също да въвеждате тонове чрез MIDI клавиатура в MuseScore версия 0.9.6 или по-нова.
Бележка: MIDI клавиатурата вмъква по една нота или акорд последователно. Този режим на въвеждане (наричан стъпково въвеждане) е бърз и надежден. Някои софтуери се опитват да въвеждат в реално време, където музикантът свири пасаж и програмата се опитва да нотира. Често обаче резултатът е ненадежден, дори при изсвирване от професионалист със скъп софтуер. Особено при компютърния хардуер има проблем със закъснението - закъснение в смисъл времето, за което сигнала стига до софтуера след натискане на клавиш на MIDI клавиатурата - това прави почти невъзможно прецизното въвеждане. MuseScore се фокусира над по-надеждни методи за нотиране.
Ако имате няколко MIDI устройства, свързани към компютъра, ще трябва да кажете на MuseScore кое е MIDI клавиатурата. Ако използвате версия 0.9.6 или по-нова идете в Edit → Preferences... (Mac: MuseScore → Preferences...). В диалога за предпочитания цъкнете на I/O раздел и изберете устройството в полето "Choose PortMidi input device".
MuseScore оцветява ноти извън обхвата в жълто или червено във версия 0.9.5 или по-нова. Ноти над или под удобния за аматьор диапазон се показват в жълто, а тези отвъд удобния за професионалист обхват са в червено. Цветовете са информативни и се показват само на екрана, но не се отпечатват. За да изключите цветовете във версия 0.9.6 и по-нова, изберете Edit → Preferences... (Mac: MuseScore → Preferences...), цъкнете Note Entry раздел, и размаркирайте "Color notes outside of usable pitch range".
Копирането-поставянето е полезен инструмент за повтаряща се музика или за преместване на част от музиката с такт или два.
Много от елементите в партитурата могат да бъдат редактирани в режим Редактиране :
Някои елементи имат ръкохватки в режим редактиране, които могат да се преместват с мишката или с клавишни комбинации.
Легато в режим Редактиране:
Възможни клавишни комбинации:
Виж още: Text editing, Легато, Аколада, Линии
За да добавите такт в края, натиснете Ctrl+B (Mac: ⌘+B), или от менюто изберете Create → Measures → Append Measure. За да добавите множество тактове натиснете Ctrl+Shift+B (Mac: ⌘+Shift+B) или използвайте меню Create → Measures → Append Measures....
Първо изберете такт и натиснете Ins или използвайте меню Create → Measures → Insert Measure за да вмъкнете празен такт пред избрания. За множество тактове натиснете Ctrl+Ins (Mac: ⌘+Ins) или използвайте меню Create → Measures → Insert Measures....
Изберете такт и натиснете Ctrl+Del (Mac: ⌘+Fn+Backspace).
В 0.9.5 и по-стари, е различно. Натиснете Ctrl (Mac: ⌘) и цъкнете на празно място върху такт. Такта се маркира с пунктирана линия указваща избрана "част от време". Натиснете Ctrl+Цък (Mac: ⌘+Click) за разтягане на селекцията. Натискане на Del (Mac: Fn+Backspace) премахва избраните тактове.
За да редактирате свойствата на такт, цъкнете с дясно копче върху празна част от него и изберете Measure Properties....
Свойството Visible позволява скриване и показване на нотите и линиите от петолинието за съответния такт. Свойството Stemless позволява да се крият опашките на нотите за такта. Ноти, имащи по принцип опашки, като половини (minums) и четвъртини (crotchets), ще бъдат показвани само главите им при избрана опция.
Номиналното времетраене е това, което се показва в партитурата. Можете да промените Действителното времетраене на такта на каквото и да е, без значение какво е изписано. Обикновено номиналното и действителното са еднакви. Въпреки това може да има непълен такт (ауфтакт), който да трае по-малко.
На долната фигура тактът с четвъртината нота (crochet) има номинално времетраене 4/4, но действителното е 1/4. Тактовете в средата имат номинално и действително времетраене 4/4. Заключителния такт съдържа само половина с точка (точкуван minim) и действителното му времетраене е 3/4.
"Неправилен" такт не се брои в номерацията. Обикновено ауфтакт се отбелязва като "неправилен". Ако използвате версия 0.9.4 или по-стара и отбележите такт като неправилен, тогава ще се наложи да запишете и заредите на ново партитурата, за да се актуализира броят на тактовете.
Можете да използвате опцията "add to measure no." за да повлияете на номерацията на тактовете. Може да въведете положителна или отрицателна стойност. Имайте предвид, че това влияе на следващите тактове. Стойност "-1" има същия ефект като да отбележите такт като неправилен.
Можете да увеличавате или намалявате хоризонталното разстояние между нотите с тази опция.
Ако даден такт е на края на повторение, трябва да зададете колко пъти се свири повторението.
Това свойство разделя многотактова пауза в съответния такт. Трябва да проверите тази опция преди да включите опцията "Create multi-measure rests" в Style → Edit General Style.
Версия 0.9.6 и по-нова автоматично прекъсва тактовете при такива паузи на важни места като rehearsal marks, промяна на размерност, двойни тактови черти и т.н.
MuseScore автоматично номерира първия такт на всяка система, но има възможност за повече опции. От главното меню изберете Style → Edit Style. В лявото поле изберете "Numbers". В долната част на дясното поле се намира раздел "Measure Numbers" ("Bar Numbers").
Сложете отметка на "Measure Numbers" ("Bar Numbers"), за да включите автоматично номериране на тактовете.
Отбележете "show first" ако искате номер на първия такт.
Отбележете "all staffs" ако искате номера на всички петолиния, в противен случай само на най-горното петолиние от системата ще има номерация.
Изберете да се показват номера на всяка система ("every system"), която номерира първия такт на всяка линия или да показва номерация през интервал ("interval") и задайте интервала. Например интервал от 1 ще номерира всеки такт; интервал от 5 ще номерира всеки пети такт.
Може да показвате и скривате палитрата от менюто Display → Palette.
Може да влачите и пускате символи от палитрата върху елементи от партитурата.
Двойно цъкване върху символ от палитрата е еквивалентно на завлачване на символа върху всички избрани елементи в партитурата.
Например лесно може да добавите tenuto на няколко ноти едновременно:
MuseScore няма ограничение за undo/redo.
Стандартните комбинации са:
Или използвайте бутоните в лентата с инструменти:
MuseScore поддържа голямо разнообразие от файлови формати, които ви позволяват да споделяте и публикувате партитури във формата, който е най-подходящ за вас. Можете да внасяте файлове чрез File → Open... и да експортирате чрез File → Save As.... В допълнение на детайлно описаните долу формати, можете да записвате и споделяте ваши партитури в Интернет на MuseScore.com, както е описано в следващия раздел.
*.mscz
).mscx
файлове, но със ZIP-компресия и включва изображения.*.mscx
)Забележка: MuseScore не вгражда шрифтове във файла. Ако искате да споделяте MuseScore файлове с други, изберете шрифт за текста, който другите имат инсталиран. Когато компютъра няма използваните шрифтове във файла, MuseScore използва резервен вместо него. Разбира се заместващият ще изглежда различно.
.*.mscz,
or .*.mscx,
)untitled.mscz
", тогава резервното копие ще се казва ".untitled.mscz,
"). Резервното копие съдържа предишната записана версия на MuseScore файла и може да бъде важен, в случай че оригиналният файл се повреди или искате да погледнете в малко по-стар вариант на партитурата си. За да отворите резервно копие на MuseScore трябва да преименувате файлът, като премахнете точката и запетаята. Тъй като е записан в същата директория като работният ви файл, ще е необходимо да му зададете уникално име (например може да преименувате ".untitled.mscz,
" на "untitled-backup1.mscz
").
Ако използвате Linux трябва да покажете скритите файлове, за да видите резервните копия на MuseScore.
*.pdf
)*.ps
)*.png
)*.svg
)*.wav
)*.flac
)*.ogg
)*.xml
)*.mxl
)*.mid
, *.midi
, *.kar
)*.ly
) (Само изнасяне)*.md
) (Само внасяне)*.cap
) (Само внасяне)*.bww
) (Само внасяне)*.mgu
, *.sgu
) (Само внасяне)*.ove
) (Само внасяне)В предната глава "Основи" научихте как се въвеждат ноти и работа спалитрата. Глава "Нотиране" описва различните видове нотация по-детайлно, включително и по-напреднали начини за нотиране.
Хроматичните знаци могат да се поставят или променят, като се влачи знак от палитрата върху нота в партитурата.
Ако просто искате да промените височината на тона можете да изберете нотата и да натиснете:
Във версия 0.9.6 или по-нова можете да промените съществуващ знак в предупредителен (затворен в скоби). Влачете скобите от палитрата върху съществуващият знак (не върху нотата). За да премахнете скобите, изберете хроматичен знак и натиснете Delete.
Ако в последствие промените тона със стрелките, ръчните настройки се премахват.
Функцията от меню Notes → Pitch spell опитва да познае правилните хроматични знаци за цялата партитура.
Арпежите се означават, като влачите символ от палитра Арпежи и Глисандо върху нота или акорд.
Във версия 0.9.5 или по-нова може да редактирате дължината на арпеж, като цъкнете два пъти символа и местите ръкохватките нагоре или надолу
Глисандо се поставя чрез влачене на глисандо символ от палитра Арпежи и Глисандо върху парвата от две последователни ноти на едно и също петолиние.
Тактовите черти се променят, като се влачи даден вид от палитрата върху черта в партитурата.
За да скриете тактова черта нацяло цъкнете с дясно копче линията и изберете Set Invisible.
За да разпънете тактовата черта на няколко петолиния цъкнете два пъти върху нея, за да я редактирате (виж Редактиране).
Цъкнете и влачете синьото квадратче надолу до следващото петолиние.
Визуализацията на всички черти се обновява като излезете от Редактиране.
Виж още: Работа с тактове
Ребрата се използват за групиране на ноти и за по-добра четливост на партитурата. Осмините или по-кратките ноти могат да бъдат групирани с ребра, а тези, които нямат ребра, носят байраче. Обикновено всички ноти, принадлежащи към едно време се групират, така например при такт 4/4 ще има четири шестнадесетини в една група или една осмина, една шестнадесетина и две тридесет и вторини ноти.
Ребрата се задават автоматично, но това може да се промени ръчно. Влачете символ от палитрата с ребрата върху нота, за да промените изписването им.
Можете първо да изберете нота и после да цъкнете два пъти подходящ символ от палитрата.
Започва ребрата от тази нота.
Да не завършва ребро в тази нота.
Не свързвай нотата с ребра.
Започни ребро на второ ниво от тази нота (още не е добавено в настоящите версии на MuseScore.
Изберете скобата и натиснете Del
Влачете скоба от наличните в палитрата в празното поле на първия такт от система.
Влачете символ от палитра аколада върху съществуваща скоба в партитурата.
Цъкнете два пъти скоба за да влезете в режим редактиране. В режим редактиране можете да разтегляте скобата за да обхване други петолиния.
Ако е необходимо да преместите още наляво или надясно, цъкнете скобата два пъти, за да влезете в режим редактиране и натиснете Shift+Left or Shift+Right.
За да поставите символ за цезура, влачете го от палитрата върху нота от партитурата. Цезурата се поставя след нотата. Във версия 0.9.5 и по-стара, цезурата се показва преди нотата, върху която се влачена.
Цезура в партитурата:
Caesura (неформално наричани още релси) действат по същия начин и са налични от версия 0.9.6 нататък.
Ключовете се създават или променят чрез влачене на символ от палитрата с ключове към такт или друг ключ. Използвайте F9 (Mac: ⌥+⌘+K) за показване на палитрата отстрани.
Влачете ключ от палитрата върху празна част от такт. Това създава ключ в началото на такта. Влачете ключ върху дадена нота, за да създадете ключ в средата на такта. Ако такта не е първи в петолинието, ключът се изобразява по-малък.
Изберете ключ и натиснете Del.
Имайте предвид, че промяната на ключ не променя тоновете на никоя нота. Вместо това нотите се преместват, за да се запази тоналността.
Примерно нотиране на ударни:
Нотирането на комплект ударни инструменти често включва обърнати нагоре и надолу ноти, изсвирени едновременно. Ако не сте запознати с въвеждането на няколко гласа на едно петолиние, вижте Гласове за справка. Вижте по-надолу за инструкции относно нотиране на ударни.
Най-лесния начин за добавяне на ударни в партитурата е чрез MIDI клавиатура. Повечето MIDI клавиатури имат ударни символи над всеки клавиш. Ако натиснете клавиша за фус, MuseScore ще добави правилната нота в партитурата. MuseScore автоматично наглася опашките и главите на нотите.
Нотирането на безтонови перкусии е различно, отколкото при другите инструменти, затова ето няколко специални стъпки:
Краткият форшлаг (Acciaccatura) изглежда като малки ноти пресечени през байрачето. Дългият форшлаг (Appoggiatura) няма пресичаща линийка. И двата вида се разполагат пред основната нота.
Създайте форшлаг като влачите символът от палитра форшлаг (Във версия 0.9.5 и по-стара палитрата се казва просто Ноти) върху нормална нота от партитурата.
Ако искате да промените продължителността на вече създаден форшлаг, маркирайте го и изберете продължителност от лентата с инструменти или с клавиши 1 ... 9 (виж въвеждане на ноти).
Знаците за динамика са линейни обекти. За да създадете знак първо изберете нота за начална позиция.
Можете да създадете кресчендо/декресчендо влачейки символът от палитрата върху глава на нота.
Арматурните знаци се добавят или променят, като влачите знак от палитрата върху такт или съществуващи арматурни знаци.
F9 отваря палитрата.
Влачете знак от палитрата върху знак от партитурата. Може също да влачите знак от партитурата върху друг знак в партитурата като използвате Shift+ляв бутон+Влачене.
Влачете знак от палитрата върху празна част от такт. Добавя се знак в началото на такта.
Изберете арматурен знак и натиснете Del.
Палитрата с лини както и другите палитри работи чрез влачене. Влачете елемент от палитрата с мишката върху партитурата.
Ако промените дължината на линията с мишката, "ръкохватките" (нотите и тактовете, които обхваща) не се променят. За това следния метод е препоръчителен за нагласяне на началото и края на линията.
Виж още: Hairpin, Volta (1st and 2nd endings)
Когато целия такт е празен се използва пауза на цял такт.
За да създадете целотактова пауза изберете такт и натиснете Del. Всички ноти и паузи на този такт се заменят с една целотактова пауза.
Многотактовите паузи указват продължителна тишина за инструмент и често се използват в ансамбълна музика.
Версия 0.9.5 и по-старите не прекъсват автоматично многотактовите паузи във важни точки, като двойна черта, арматура, репетиционни маркери. Това вече е оправено в последните версии на MuseScore. Като временно решение за предишни версии виж глава "Прекъсване на многотактови паузи" в Работа с тактове.
Опцията Стил автоматично създава многотактова пауза през цялата партитура. Затова е препоръчително първо да въведете всички ноти и тогава да включите многотактовите паузи.
Началото и края на обикновени повторения може да се зададе с подходящи тактови черти. Инструкции за първо и второ повторение виж volta.
За да прослушвате и повторенията, убедете се, че бутона "Play Repeats" в лентата с инструменти е натиснат. По същия начин можете да изключите повторенията при възпроизвеждане.
На последния такт от повторение можете да зададете свойството "Repeat Count" за да дефинирате броя повторения.
Означения като "D.C. al Fine" или "D.S. al Coda" се намират в палитра повторения.
Лигатурата е крива между две и повече ноти, указваща че нотите се свирят слято. Ако искате да свържете два еднакви тона, вижте Лигатура
Ръкохватките (показани на изображенията в стъпки 2-4 горе) могат да се нагласят с мишката. Външните ръкохватки определят началната и крайна позиция на легатото. Вътрешните нагласят контура.
Легатото може да заема няколко системи и страници. Началото и края са захванати за нота, акорд или пауза. Ако нотите са разместени поради промени в оформлението, разпъването или стила, легатото също се променя и напасва.
Забележка: Невъзможно е да се променят крайните захващащи точки с мишката. Използвайте Shift + лява или дясна стрелка, за да нагласите крайните точки.
Легато с пунктирана линия се използват понякога в песни, където наличието на легато се изменя между строфите. Пунктираното легато също показва редакторско предложение (за разлика от оригиналната идея на композитора). За да промените съществуващо легато в пунктирана, цъкнете с десен бутон върху легато и изберете Slur Properties.... От прозореца Slur Properties изберете дали да е с плътна или пунктирана линия.
Виж още: Лигатура, Редактиране.
Attachment | Размер |
---|---|
slur_b2t.png | 12.16 KB |
Лигатурата е крива между две ноти с еднакъв тон. Ако искате да създадете крива, обхващаща няколко тона, вижте Легато.
Изберете първата нота:
+ създава лигатура:
За да създадете лигатура в режим въвеждане на ноти натиснете + след първата нота.
Размерните знаци са налични в основната палитра в страничната лента. Можете да влачите символи върху партитурата (виж палитра за обща информация относно работа с палитри в MuseScore).
Ако ви трябва размер, който липсва в палитрата, отидете в Create → Time... за да създадете свой. Можете да редактирате горните и долните стойности в панел Create Time Signature.
В повечето случаи ще ви се наложи да редактирате първата цифра в числителя. Допълнителните цифри в числителя са за additive meters, които съдържат няколко числителя разделени с плюс.
Има случаи, когато действителното времетраене на такт е различно от зададеното от размера. Ауфтактовете са такъв пример. За да промените действителната продължителност на такта, без да променяте размера, вижте раздел Свойства в работа с тактове.
Тремолото е бързо повторение на една нота или бързо сменяне между две или повече ноти. Указано е чрез пресечна чертичка през опашките на нотите. Ако тремолото е между две или повече ноти, чертичките се изчертават между тях.
Палитра тремоло съдържа отделни символи за една нота (пресечените) и за две ноти (без пресечена линийка).
При тремоло с две ноти, всяка нота има продължителността на цялото тремоло. За да въведете тремоло с продължителност половин нота (minim), първо въведете две нормални четвъртини (crotchets). След като влачите тремоло символ към първата нота, автоматично се удвояват продължителностите на двете ноти на половини.
Триолите се използват за делене на нотите на времена, различни от тези дадени в размера. Например триоли осмини (quavers) в такт 4/4 разделя четвъртина нота (crotchet) на три, вместо на две.
За да създадете триола първо изберете нота, указваща пълната продължителност на групата триоли. Например група осмини триоли имат продължителността на една четвъртина.
От основното меню изберете Notes → Tuplets → Triplet. Това създава триола, разделяйки пълното времетраене на три равни части,
които после могат да бъдат редактирани.
Въвеждането на триоли работи малко по-различно в режим въвеждане на ноти спрямо горния метод. Във версия 0.9.5 или по-нова трябва да изберете първо времетраенето и после да поставите тоновете. Долу стъпка по стъпка е указано как се въвеждат триоли осмини.
За да промените визуализацията на триолите, цъкнете дясно копче на цифрата и изберете Tuplet Properties....
Числената секция на диалоговия прозорец позволява да показва едно число или отношение на две числа или никакво число.
В раздела скоби "bracket" и "nothing" позволява да укажете дали да се показва или скрива скобата. Опцията "auto bracket" скрива скобата за оребрени ноти и я показва когато няма ребра.
Гласовете ви позволяват да имате ноти на едно петолиние, които започват от едно и също време, но имат различна продължителност. Гласовете понякога се наричат "слоеве" в други нотиращи програми.
За да скриете пауза, цъкнете я с дясно копче и изберете Set Invisible. Ако Display → Show Invisible е маркирано, тогава паузата ще се показва в сиво на екрана. Скритата пауза не се отпечатва.
MuseScore има вградени възможности за "Звук и възпроизвеждане". Тази глава покрива управлението на възпроизвеждането, както и начини да разширите звуковите възможности на инструментите над тези на вграденото пиано.
MuseScore има вграден секвенсер и синтезатор за възпроизвеждане на партитурата ви.
Натискайки бутон Play влизате в режим Play mode. В Play mode са налични следните команди:
Натиснете повторно бутона play за да спрете и излезете от Play mode.
MuseScore започва възпроизвеждането от там където е спряло преди това. Ако изберете нота, тогава MuseScore започва от избраната нота. В лентата с инструменти също има бутон за връщане в началото на партитурата.
Панелът за възпроизвеждане предлага повече контрол над възпроизвеждането, включително темпо, стартова позиция и общо ниво на звука. Панела се отваря от меню Display → Play Panel.
Версия 0.9.5 и по-стара: Ако искате да звучи инструмент различен от пиано, трябва да смените вградения в MuseScore SoundFont с друг в Edit → Preferences... → I/O раздел. Виж SoundFont за инструкции.
Ако имате затруднения със звука в Ubuntu, желателно е да обновите до 0.9.5 или по-нова. Инструкции за изтегляне на най-новата версия ще намерите в раздел Изтегляне на сайта. Ако имате други проблеми използвайте форумите.
Темпото на възпроизвеждане може да се променя от панела за възпроизвеждане или чрез текст в партитурата.
Съществуващо темпо може да се промени, чрез двойно цъкане върху текста, за да влезете в режим редактиране. Може да използвате Текстовите символи, за да добавите четвъртина или друга нота или знак за метроном.
Ударите в минута (BPM) от съществуващ темпо текст могат да бъдат нагласени, чрез дясно цъкване върху текста и избиране на Tempo Properties...
Забележка: Възпроизвеждането на написаното темпо може да бъде по-бързо или по-бавно от зададеното, ако настройките в панела за възпроизвеждане не са зададени на 100 процента.
Смесителят ви позволява да променяте звука на инструментите, настройка на нивото, панорама, реверберация и хорус за всяко петолиние. От главното меню изберете Display → Mixer, за да се покаже смесителя.
Сложете отметка на Mute за бързо заглушаване на определени петолиния. Ако сложите отметка на Solo заглушавате всички петолиния, с изключение на тези, маркирано като "соло".
За да завъртите копче по часовниковата стрелка, цъкнете и провлачете с мишката нагоре.За да завъртите копче обратно на часовниковата стрелка, цъкнете и провлачете с мишката надолу.
Падащото меню Звук показва списък с поддържаните инструменти от зададения SoundFont. Тази възможност липсва във версия 0.9.4 или по-стара за Windows, но е налична във версия 0.9.5.
Въпреки че можете да променяте звука на инструментите, имената и транспозицията на петолинията отделно, версия 0.9.6 и по-нова ви позволява да настроите всички тези свойства наведнъж.
В MuseScore някои инструменти могат да си променят звука по средата на произведението. Например струнните могат да минат на пицикато или тремоло, а тромпетът може да премине към заглушаване. Следващите инструкции дават за пример заглушен тромпет, но същия принцип се прилага за пицикато или тремоло при струнните.
Всяка нота след добавения текст вече звучи заглушена. За да върнете звука към незаглушен, следвайте същата процедура, но напишете Open в стъпка 3 и изберете normal в стъпка 6.
Предишната глава обхващаше текст, влияещ на темпото на възпроизвеждане, но има много видове текст налични в MuseScore: Текстове на песни, Имена на акорди, за динамика, Пръстовки, заглавия, плюс много други. Всички са налични от основното меню от Create → Text.
За кратък обикновен текст използвайте текст за система или петолиние. Разликата е дали искате да го приложите към цяла система или само едно петолиние.
Цъкнете два пъти на текст, за да влезете в режим редактиране:
В режим редактиране са налични следните команди:
Можете да използвате Текстовата палитра, за да вмъквате специални символи, като четвъртина нота, дроби и др. В лентата с инструменти цъкнете иконата с клавиатура , за да отворите текстовата палитра.
Виж още: Имена на акорди, Текстове на песни, Рамки, Редактиране
Всеки текст има основен стил. Например заглавния текст е центриран и е с по-голям размер, Композитор е по-малък и подравнен в дясно. За да редактирате стила отидете на Style → Edit Text Style....
По време на редактиране на текст можете да правите промени на оформлението, за да се различава от основните. За подробности виж "Форматиране на съществуващ текст" по-долу.
* Различието в текста на едно петолиние и на цяла система има значение в ансамбълните партитури. Системния текст ще излезе на всички партии. Текста на петолинието ще излезе само на партията, към която е прикачен.
В MuseScore 1.0 и по-стари, промените на текстовото оформление се прилагат на нов текст, но не променят съществуващия. Все пак можете да промените форматирането на съществуващия текст, като цъкнете с дясно копче и избирайки "Text properties". За да приложите промените към целия текст от същия вид, сложете отметка на "apply to all elements of the same type".
Пръстовките се добавят, като се влачи символ от палитра пръстовки към главата на нота от партитурата. Когато е избрана първо нота, символ за пръстовка може да се добави с двойно цъкане. Пръстовките са нормален текст, който може да бъде редактиран като всеки друг текст.
Сричките могат да бъдат удължени с долна черта:
Въведени чрез: soul, _ _ _ To Esc.
Текстовете могат да бъдат редактирани като обикновен текст, с изключение на някои символи. Ако искате да добавите интервал, тире или долна черта към една сричка, тогава използвайте следната комбинация.
Виж още: Текст, Имена на акорди.
Разделителите на страница или разделители на редове (системни разделители) се поставят, чрез влачене на съответния символ от палитра разделители към празно място от такт в партитурата. Разделянето става след маркирания такт. Зеления разделителен символ е видим само на екрана, но не се разпечатва.
Системни разделители са необходими понякога (особено при стихови песни или химнове). Например ако искате три времена на един ред и един ауфтакт на друг ред, трябва да създадете два такта с по-кратка продължителност. За повече подробности виж Работа с тактове, раздел "Времетраене", "Неправилни" и последния раздел.
Разделителите на редове се използват за увеличаване на разстоянието между две съседни петолиния. Влачете такъв разделител върху такт, над който трябва повече вертикално пространство. Цъкнете два пъти върху разделителя и дърпайте ръкохватката с мишката, за да нагласите височината му.
Ако искате да нагласите разстоянието между петолинията глобално за цялата партитура, използвайте настройките на стила. Разделителите са за локално нагласяне.
Рамките осигуряват празно пространство извън тактовете. Те могат да съдържат текст или картинки. MuseScore има два вида рамки:
Първо изберете такт. Командата за вмъкване на рамка е в меню Create → Measures . Рамката се вмъква преди избрания такт.
Изберете рамката и натиснете Del.
Цъкнете два пъти рамката, за да влезете в режим редактиране. Появява се ръкохватка, с която може да се променя размера на рамката.
Заглавна рамка в режим редактиране:
Можете да използате изображения за поясняване на партитури или за добавяне на символи, които не са налични в стандартните палитри.
За да добавите изображение влачете файл с картинка в партитурата. MuseScore поддържа PNG и JPEG файлове и прости SVG файлове. MuseScore не поддържа SVG сенки, размазване, изрязване или маски.
В партитури за пиано често се налага да се използват двете петолиния (ключ сол и ключ фа), за записване на музикална фраза.
Въвеждането в MuseScore става:
Първо въведете нотите на едно петолиние:
Ctrl+Shift+Down мести избраната нота или акорд в следващото петолиние (Mac: ⌘+Shift+Down.)
Виж още: Тактови черти за свързване на тактовите черти (напр. grand staff).
Добавките са малка част от код, която добавя определена възможност към MuseScore. Вмъквайки добавка, ново меню ще се появи в меню Plugins в MuseScore, което ще извърши определено действие в партитурата или на чест от нея. Добавките позволяват на потребители с минимални знания по програмиране да добавят функционалност към софтуера. За да създадете добавка, вижте документацията.
Някои добавки идват с MuseScore. Можете да намерите още в хранилището с добавки.
Имайте предвид, че някои добавки може да изискват инсталиране на други компоненти (шрифт...), за да работят. Прочетете документацията за повече информация.
MuseScore търси добавки в C:\Program Files\MuseScore\Plugins
и в C:\Users\USERNAME\AppData\Local\MusE\MuseScore\plugins
на Vista и Седем или C:\Documents and Settings\USERNAME\Local Settings\Application Data\MusE\MuseScore\plugins
на Windows XP.
Изтеглете zip файла на добавката и го разархивирайте в една от тези директории.
При MacOS X, MuseScore търси добавки в MuseScore bundle /Applications/MuseScore.app/Contents/Resources/plugins
и в ~/Library/Application Support/MusE/MuseScore/plugins
. Изтеглете zip файла на добавката и го разархивирайте в една от тези директории.
За да можете да местите файлове в app bundle, цъкнете с дясно копче на MuseScore.app и изберете "Show package contents" за да се покаже директорията Contents
.
Свалете и разархивирайте добавката в /usr/local/share/mscore-1.0/plugins
или в ~/.local/share/data/MusE/MuseScore/plugins
Тази добавка използва уеб услуга (http://abc2xml.appspot.com/), за да отвори ABC файл в MuseScore. Поддържа ABC 1.6. ABC фалът се праща към уеб услугата, която връща MusicXML файл. После добавката показва партитурата като нова партитура.
Тази добавка създава нова партитура със всички имена на акордите, поддържани от Джаз формата на MuseScore.
Тази добавка оцветява главите на всички ноти във всички петолиния и гласове според конвенцията на BoomWhackers. Всеки тон има различен цвят. C и C# имат различен цвят. C# и Db са с еднакъв цвят.
За да оцветите всички ноти в черно, цъкнете с дясно копче глава на нота -> Select -> All similar elements. Отново дясно копче на нотата -> Color -> Pick black.
Тази добавка създава нова пиано партитура с 4 четвъртини C D E F. Добър старт за научаване как се създава нова партитура и как се добавят ноти.
Тази добавка показва английските наименования на всяка нота от глас 1 близо до главата й.
Тази добавка е само тест и показва диалогов прозорец "Hello MuseScore". Представлява добра основа за усвояване на разработката на добавки.
Ако сте писали пълна ансамбълна партитура, MuseScore може да създаде партия (щим), за всеки музикант в ансамбъла.
В текущата версия на MuseScore, процесът на извличане на щим от пълна партитура включва две основни стъпки:
Можете да определите партиите във всеки един момент след създаване на нова партитура. Нужно е само веднъж за всяка партитура, но разбира се винаги можете да направите промени ако е нужно. Следващите инструкции използват за пример струнен квартет, но същият принцип се прилага за всеки друг ансамбъл.
Вече завършили дефинирането на партии. Няма нужда да го правите отново, освен ако не добавите или премахнете инструмент към пълната партитура. В текущите версии на MuseScore не е възможно да разделите едно петолиние (съдържащо два или повече гласа) на отделни партии. Затова, всеки инструмент, който искате да се раздели на отделен щим трябва да има си има отделно петолиние в общата партитура. Това изиства известен замисъл.
Можете да създадете партии по всяко време, за да видите как изглеждат, но е необходимо да го направите след като сте завършили общата партитура или поне като имате вече въведена някаква музика и искате да видите как ще изглежда щимът:
Повторете стъпка две и три за всяка партията, която искате да разгледате или отпечатате. Ако направите промени в общата партитура, можете да създадете отново щим по всяко време, за да се отразят промените.
В настоящите версии на MuseScore промените в партитурата не са свързани с вече създадените партии, затова всяка промяна в партитурата трябва да се направи и в щима или ръчно или като се създаде отново по описания горе начин. Също така партиите се създават като още не записан файл, затова всеки току що създаден щим трябва да бъде записан като отделен файл (чрез File → Save...) или ще бъде загубен при затваряне на раздела. Обикновено ще искате да го прегледате за правилно оформление преди да го запазите.
В тази глава е описано как да търсим помощ относно MuseScore: най-доброто място да търсите, най-добрия начин да зададете въпрос във форумите, съвети за докладване на бъгове.
Последните версии на MuseScore имат възможност да върнат първоначалните си настройки или "factory-settings". Понякога това е поплезно ако настройките ви се повредят. Това не е нормално явление, затова най-добре се консултирайте във форумите, тъй като вероятно е там да има решение на проблема, без да е необходимо да връщате всичко.
Внимание: възстановяването на настройките премахва всички промени в предпочитанията, палитри или прозорци.
"C:\Program Files\MuseScore\bin\mscore.exe"
След няколко секунди MuseScore ще се стартира и всички настройки ще са върнати към заводските "factory settings".
За напреднали потребители, главния файл с настройки се намира в:
C:\Users\<USERNAME>\AppData\Roaming\MusE\MuseScore.ini
C:\Documents and Settings\USERNAME\Application Data\MusE\MuseScore.ini
Останалите настройки (палитри, сесии...) са в:
C:\Users\<USERNAME>\AppData\Local\MusE\MuseScore\
C:\Documents and Settings\USERNAME\Local Settings\Application Data\MusE\
/Applications/MuseScore.app/Contents/MacOS/mscore -F
Това ще възстанови всички настройки към първоначалните и ще стартира веднага MuseScore. Вече може да изключите терминала и да продължите да използвате MuseScore.
За напреднали потребители, главния файл с настройки се намира в ~/.config/muse.org/MuseScore.ini
.
Останалите настройки (палитри, сесии...) са в ~/Library/Application Support/MusE/MuseScore/
mscore -F
Това ще възстанови всички настройки към първоначалните и ще стартира веднага MuseScore. Вече може да изключите терминала и да продължите да използвате MuseScore.
За напреднали потребители, главния файл с настройки се намира в ~/.config/MusE/MuseScore.ini
Следния софтуер причинява срив на MuseScore при стартиране:
Клавишните комбинации могат да се настроят от Edit → Preferences... → Shortcuts tab (Mac: MuseScore → Preferences... → Shortcuts tab). Долу е списък с първоначално зададените настройки.
Начало на партитура: Home
Последна страница на партитура: End
Следваща страница: Pg Dn
Предишна страница: Pg Up
Следващ такт: Ctrl+Right (Mac: ⌘+Right)
Предишен такт: Ctrl+Left (Mac: ⌘+Left)
Следваща нота: Right
Предишна нота: Left
Нота надолу (в акорд или на долното петолиние): Alt+Down (В Убунту тази комбинация превключва виртуалните работни плотове)
Нота нагоре (в акорд или на горното петолиние): Alt+Up (В Убунту тази комбинация превключва виртуалните работни плотове)
Най-горната нота в акорд: Ctrl+Alt+Up
Най-долната нота в акорд: Ctrl+Alt+Down
Започва въвеждане: N
Изход въвеждане: N или Esc
За списък на бързите клавиши за всяко времетраене (като четвъртина, осмина и т.н.) виж въвеждане на ноти.
Удвояване на продължителността на предишната нота: Q
Съкращаване наполовина продължителността на предишната нота: W
Глас 1: Ctrl+I, Ctrl+1 (Mac: TBC)
Глас 2: Ctrl+I, Ctrl+2 (Mac: TBC)
Глас 3: Ctrl+I, Ctrl+3 (Mac: TBC)
Глас 4: Ctrl+I, Ctrl+4 (Mac: TBC)
Тоновете се въвеждат по буквено наименование или чрез MIDI клавиатура. Виж Въвеждане на ноти за пълни подробности.
Повтори предишната нота: R
Вдигни с една октава: Ctrl+Up (Mac: ⌘+Up)
Свали с една октава: Ctrl+Down (Mac: ⌘+Down)
Вдигни с половин тон: Up
Свали с половин тон: Down
Добави диез: (недефинирано, поради конфликт с приближаването)
Добави бемол: -
Пауза: 0 (нула)Във версия 0.9.6 и предишни Пауза: Интервал
Добави интервал над текущата нота: Alt+[Цифра]
Добави интервал под текущата нота: Shift+[Цифра]
Обърни посоката (байраче, лигатура, скоби на триоли и т.н.): X
Удвои нотната глава: Shift+X
Връзка: +
Легато: S
Стакато: Shift+.
Кресчендо (hairpin): H
Декресчендо: Shift+H
Предишна сричка: Ctrl+Left
Следваща сричка: Ctrl+Right
Нагоре към предишна строфа: Ctrl+Up (Mac: ⌘+Left)
Надолу към предишна строфа: Ctrl+Down (Mac: ⌘+Right)
За повече бързи клавиши при текстове, виж Текстове на песни
Навигатор: F12 (Mac: ⌥+⌘+N)
Панел възпроизвеждане: F11 (Mac: ⌥+⌘+P)
Палитри: F9 (Mac: ⌥+⌘+K)
Смесител: F10 (Mac: ⌥+⌘+M)
От основното меню изберете File → New.... Отваря се помощник за нова партитура.
Въведете заглавие, композитор или каквото и да е друго, както е показано отгоре. Обърнете внимание на двете опции долу:
Първата опция предлага готови партитури в следващия екран. Втората опция дава избор на всички инструменти на следващия екран. Повече за шаблоните по-долу, но засега изберете "Създай нова партитура от чернова"
Цъкнете "Next" за да продължите.
Прозорецът с инструменти е разделен на две колони. От първата се избира инструмент или вокал. Втората първоначално е празна, после ще съдържа избраните инструменти за новата партитура.
Инструментите са групирани в семейства. Цъкнете два пъти група, за да се покажат инструментите в нея. Изберете инструмент и натиснете "Add" (Добави). Избраният инструмент отива във втората колона. При необходимост можете да добавите още инструменти.
Подредбата на инструментите във втората колона определя реда им в партитурата. За да промените реда, цъкнете върху инструмент и използвайте стрелките "Up" или "Down" за нагоре и надолу. Като сте готови цъкнете "Next".
Ако използвате последната версия на MuseScore помощникът ще пита за тоналност. Изберете желаните арматурни знаци и цъкнете "Next".
Задайте желаната размерност. Ако партитурата започва с ауфтакт, сложете отметка на "Pickup measure" и настройте реалния размер на първия такт.
Ако знаете приблизително колко такта ще ви трябват можете да зададете броя им тук. В противен случай може да добавяте или премахвате тактове в последствие.
Цъкнете "Finish" за да създадете новата партитура.
Можете да променяте всякакви настройки, направени в помощника, дори след започната работа по партитурата.
Виж още: Арматура, Размер, Ключове.
Първият екран от помощника за нова партитура има опция "Създаване на партитура от шаблон" (виж Заглавие и друг текст по-горе за подробности). За да създадете партитура чрез този метод, изберете опцията от шаблон и цъкнете "Next", за да продължите.
Следващият екран показва списък с шаблони. Изберете шаблон и цъкнете "Next". Продължете, за да завършите помощника, както обикновено.
Шаблоните са обикновени MuseScore файлове, съхранявани в папка template. Може да създавате свои шаблони, като ги съхранявате като MuseScore файлове в тази директория. В Windows папката template обикновено се намира в C:\Program Files\MuseScore\templates. В Linux вижте в /usr/share/mscore-xxx ако сте инсталирали от пакетния мениджър. Ако сте компилирали mscore под Linux тогава вижте в /usr/local/share/mscore-xxx. При Mac вижте в /Applications/MuseScore.app/Contents/Resources/templates